Вероятно
ще те срещна най-сетне
в кварталното бистро, а не във нета.
Ще е невероятно
да си там, но аз ще дойда.
Жаден. Гладен. Сам.
И вероятно
ще ти се представя,
като човекът себе си забравил.
Макар и да звучи невероятно,
ще тръгнем с теб през времето.
Обратно.
Ще е невероятно
да се върнем.
Да срещнем младостта.
Да се прегърнем.
Не казвай, че е малко вероятно.
Ако повярваш е невероятно.
© Александър Калчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
