Jul 7, 2006, 12:25 AM

Весел трамвай

  Poetry
1.5K 0 5
Ще дойда, когато стопява нощта светлините
в съня ти, почти разпилян от бездомния лай,
когато придърпват завивки, че зъзнат звездите,
и тропа самотно клатушкащ се късен трамвай.

Недей да претопляш вечерята снощна, а само
по чаша изстрадана обич налей, вместо чай.
А после, облегнати двама на лунното рамо,
със теб ще дочакаме ранния весел трамвай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...