Весела дружина
Вазата ми сякаш светна
с чудни коледни звезди.
Тях направих от салфетка -
сякаш огънче гори.
А под нея спи еленът -
плюшен, но е като жив.
Патьо с папийонка дреме
„Мечо Пух“ с краче държи.
А от книгата излязъл
Прасчо във нощта грухти,
но еленът само каза:
„Тихо, искаме да спим!“
Цяла нощ и Рунтавелка
със шишарки си играй.
Прасчо буден спря до нея
и се заиграха май.
Мечо Пух с балон закичих -
към тавана полетя.
Зайо сънено наднича -
„Коледа ли е дошла?“
На магаренцето Йори
аз камбанка закачих.
Тича весело из двора
и камбанката звъни.
Че голям е, не побирам
тук във стаята при нас,
но подскача – няма мира
и прегази всеки храст.
С тази весела дружина
Коледа ще срещна аз.
И подаръци ще има
в ранния настъпил час!
© Ани Иванова All rights reserved.
