Apr 7, 2013, 4:40 PM

Весели грижи

  Poetry » Civic
549 0 3

Весели грижи

 

Три следобед. Кове съседът без умора

недостроената си зла съдба,

дъждът априлски шегобийства

отново с любовта на старата липа.

 

Говори  капки обич по листата,

а тя, набъбнала за ласки и гнезда,

разхубавява се, искри в позлата

и чака неговото „да”!

 

Гърми етажът и тресе се времето,

оронва се мазилка от мечти,

не знае как човекът да си гребне

от пролетното тайнство трик.

 

Да пусне тъничкият вятър да посвири

през мокрото отвън пране

шеги и трели като минезингер -

и вярвам, чудото ще долети!

 

В оранжева от страст пчела

и в нейния несложен микросвят

да преоткрие своето човешко аз –

без дом, без грижи, но летящ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този път е много весело при теб!Поздрави!
  • Много са ти хубави образите. Поздравления!
  • "Да пусне тъничкият вятър да посвири
    през мокрото отвън пране
    шеги и трели като минезингер -
    и вярвам, чудото ще долети!"
    ...
    Ще!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...