Весели грижи
Три следобед. Кове съседът без умора
недостроената си зла съдба,
дъждът априлски шегобийства
отново с любовта на старата липа.
Говори капки обич по листата,
а тя, набъбнала за ласки и гнезда,
разхубавява се, искри в позлата
и чака неговото „да”!
Гърми етажът и тресе се времето,
оронва се мазилка от мечти,
не знае как човекът да си гребне
от пролетното тайнство трик.
Да пусне тъничкият вятър да посвири
през мокрото отвън пране
шеги и трели като минезингер -
и вярвам, чудото ще долети!
В оранжева от страст пчела
и в нейния несложен микросвят
да преоткрие своето човешко аз –
без дом, без грижи, но летящ!!!
© Златина Георгиева All rights reserved.