Вещи
Вещи, вещи, скъпи вещи
делника ни зануляват.
В крайна сметка - снопче свещи
спомена за нас спасяват.
В крайна сметка черноземът
вещо всеки ще люлее.
Дал ли си, или си вземал -
като поп пред Бог ще пеем.
Толкоз ясни са нещата,
че от яд редовно викам:
"Стига вещи-те са вятър!
Те са тумор, с който свикваш!"
Гледат ме, недоразбрали,
искат пак да им повторя.
Мигат често, на парцали,
слушайки какво говоря.
Някои даже ми се смеят,
милват скъпа придобивка.
Устните им придобиват
вид на гипсова отливка.
-
Захвърлете всичко, дето
всъщност вас ви притежава!
Изпразнете си сърцето
от пластмасовата плява!
Нарушете правилата,
отворете си очите!
Мозъкът ви само смята
вещите, в мечтите скрити!
Подарете си душите!
Вярвайте във чудесата
и ще видите, че мит е
злобата и самотата!
И ще видите, че всички
ценности сме и вселени!...
-Бегай бързо! Бегай, чичка!
Думите ти са простени.
© Илиян Митов All rights reserved.
