Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека,
забърквала отвари за любов...
Написала съм цяла библиотека...
и отговаряла на всеки зов.
Присъдата средновековна още чакам,
до днес във настоящия живот.
Горя на клади без да бягам -
и нямам нужда от помилван вот.
© Мария All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
