Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека,
забърквала отвари за любов...
Написала съм цяла библиотека...
и отговаряла на всеки зов.
Присъдата средновековна още чакам,
до днес във настоящия живот.
Горя на клади без да бягам -
и нямам нужда от помилван вот.
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
