Вещица
(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза.
Мръкне ли се, ставам самодива,
грейват във очите ми звезди,
вятърът в косите ми заспива
и кръвта ми почва да гори.
С поглед паля огън и танцувам
боса във полите на нощта.
Хищница съм жадна и ловувам
и закусвам сутрин със сърца.
С вино от глухарчета препивам,
изтрезнявам със горчив вермут.
С устни мога болки да приспивам,
да съм жега и полярен студ.
Вещица съм, знам да омагьосвам
и лекувам с билки и треви.
С пръсти пеперудени докосвам
и остава дълго да боли...
© Зорница Петровска All rights reserved.
