Jan 11, 2009, 4:27 PM

Вещица

Poetry » Humorous

993 0 6

Разпилява косите ми вятърът,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания бели и черни...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
И ще доведе утринта
за когото е моята отвара...

Подредих си косите от вятъра.
И изгоних си черната котка.
Да не плаша със заклинания
любовта на живота си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miralub (Мирелла Кривчева)

Харесах.Поздрави.

2009-01-12T15:02:37+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

хареса ми

2009-01-12T01:21:26+02:00
pinkmousy (Цветелина Савкова)

Благодаря ви за коментарите. Направих, каквото можах... дано се е получило по-добре.

2009-01-11T19:39:27+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Слънчев лъч ще доведе в утринта
тоз, за когото е моята отвара...

Ей тук, ама мъъъъничко още му трябва, за да е още по- ОК!

2009-01-11T17:45:18+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Хубаво Нечий сън ще сбъдне отварата! Поздрав!

2009-01-11T16:54:37+02:00