Вещица

Jan 11, 2009, 4:27 PM

Poetry » Humour

680 0 6

Разпилява косите ми вятърът,
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът
на гората в магичния център,
тайни думи безспирно мълвя,
заклинания бели и черни...
Нечий сън се започва сега.
Нечий сън ще се сбъдне наяве.
И ще доведе утринта
за когото е моята отвара...

Подредих си косите от вятъра.
И изгоних си черната котка.
Да не плаша със заклинания
любовта на живота си...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miralub (Мирелла Кривчева)

2009-01-12T15:02:37+02:00

Харесах.Поздрави.
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-12T01:21:26+02:00

хареса ми
pinkmousy (Цветелина Савкова)

2009-01-11T19:39:27+02:00

Благодаря ви за коментарите. Направих, каквото можах... дано се е получило по-добре.
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-11T17:45:18+02:00

Слънчев лъч ще доведе в утринта
тоз, за когото е моята отвара...

Ей тук, ама мъъъъничко още му трябва, за да е още по- ОК!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-01-11T16:54:37+02:00

Хубаво Нечий сън ще сбъдне отварата! Поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-01-11T16:32:20+02:00

Много хубав стих, Цвети.
Само последният ред нарушава музиката му.
Помисли и добави още нещо, за да я запазиш!

Вещица

Свързани произведения

Comments

Random works