Вещица безгрешница
Съблякла грях и без съпротива
гола красотата си отива.
И само мъжки погледи я мият
преди на огъня езиците да я отпият.
Не е палачът той, а "ангела Господен"
за изкупление всякакво способен,
от нея молещ за пощада,
а тя сама, на клада на площада.
Обречена е красотата да се крие
щом нечий поглед я умие...
И как ще се спаси светът,
щом красотата вещица наричат
и щом "вода" и "огън" е трудно
да се слеят във едно "Обичам"?
Обречена е красотата да се крие
уви... дордето някой с кал я мие.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
