Моята малка вещичка,
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия
живот сега ми дава.
Покой е тя, и е стихия -
светлина раздава.
Ти рисуваш с очите
приказна дъга.
На слънцето лъчите
съживяват я сега.
Моята вещичка си ти -
приказно вълшебство.
Магията ти как блести,
за душата тържество!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
