Заваля сняг.
Прозорец, снежинки, небе.
Мисля за Нея.
* * *
По улицата притичват деца.
Навън е бяло.
Под чадър,
тъничка фигура танцува.
Бърза. Поглеждам часовника.
Госпожа Точност.
Сутрин по едно и също време.
Махам с ръка, едва ли ме вижда.
* * *
Тананикам.
Ежедневие, поглъща.
Чакам утрото...
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
