Вглеждане
Вглеждане
Тъжиш. И става страшна тишината.
Светът за нас така е сътворен.
Когато гасне паметта в душата -
угасват чувства ден след ден.
Защо си тук, до своя бюстов гений?
Очакваш в изречението:.. "Излез!"
Вземи поредният житейски жребий
и подмини нощта у теб, и днес.
Заблуда ли? Отново съществуваш
с товара от измени и от страх.
Недей със пълна чаша да будуваш
сред мислите потънали във прах.
Видя ли, облаците тъмно - бели?
И вятъра дъждовен, но добър?
Погледай ги с очите възхитени,
излез навън без цел, и без чадър!
Тъжиш. Но има нежност в тишината.
От този дъжд си нов и прероден!
Смутен се вглеждаш във душата...
и виждаш хората край теб, и мен.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
