Via Pavetone
Павирах си бюрото.
И сега, вместо по клавиатура,
натискам гранитни надгробия
или следи от стъпки на влюбени,
или гребен за търкалящи се котки,
или дансинг за разголени капки,
или капан за женски токчета -
според настроението ми.
Всички клавиши са гладки,
от дългото нощно лъскане
на дежурните по чистота.
Само един ми дращи по средния пръст
с молбата си: "Изчукай ме!".
Направих го, без да обърна внимание,
че върху него пише "Delete"
и в мен нещо започна да вие.
© Милко Христов All rights reserved.
