May 18, 2011, 10:48 PM

Видение

  Poetry
900 0 0

Видение

 

В една прекрасна майска утрин

събудих се с усмивка на уста,

сънувах теб, любима моя,

и твоята неземна красота.

 

Ти рядко се явяваш нощем

във моите мисли въжделени,

но омайваш ми прекрасно тъй душата,

със хубост земна и неземна.

 

И през деня те често аз откривах

 като писмо в бутилка от морето,

надежди носиш ми и живо

поддържаш нощем ми сърцето.

 

                                                               18.05.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...