Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни.
В краят на моста мълчат тези,които са били.
В началото крещят тези,които ще бъдат.
Не познавам никой от тях,но знам,че ги има.
Тръгвам бавно към краят на моста.
Нещо ми пречи да се върна обратно.
Тишината на непознатите хора
ме тегли,мами и приласкава...
Вървя...
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
