Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни.
В краят на моста мълчат тези,които са били.
В началото крещят тези,които ще бъдат.
Не познавам никой от тях,но знам,че ги има.
Тръгвам бавно към краят на моста.
Нещо ми пречи да се върна обратно.
Тишината на непознатите хора
ме тегли,мами и приласкава...
Вървя...
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
