Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни.
В краят на моста мълчат тези,които са били.
В началото крещят тези,които ще бъдат.
Не познавам никой от тях,но знам,че ги има.
Тръгвам бавно към краят на моста.
Нещо ми пречи да се върна обратно.
Тишината на непознатите хора
ме тегли,мами и приласкава... ...