Jan 3, 2008, 7:52 PM

Видях те с нея

  Poetry
1K 0 8
Видях те да вървиш с нея
и светът се срина в този миг
Господи, ще полудея
никой не чува моя вик
искам да не бях те срещала
искам да не бях се влюбвала
от тази любов само ми тежи
от тази любов толкова боли
затова, че те обичам
прескъпо плащам си
затова, че не отричам
на пух и прах е сърцето ми

Видях те да целуваш нея
а за тези целувки аз копнея
виждаш ли ме сега
вече съм една развалина
много исках поне малко топлина
но ти ми я отказа тъй жестоко
в нейните очи е тази светлина
а омразата навлиза в сърцето ми дълбоко
исках те за мене, но ти другата избра
не ми остана много и търся спасение в смъртта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти , Ди
  • Според мен последния стих е по-скоро добавен, защото така изглежда по- завършено и мисля че без него някак си няма да е много пълно...плюс те стряска и те кара да прочетеш цялото стихотворение отново, кара те да замислиш за твоята изгубена любов..поздравления...и да знаеш че той рано или късно ще разбере какво е изгубил
  • Стихотворението е хубаво,но може би без последния стих би било повече...

    [ПП]Не го приемай като критика...
  • theheart_ofthefire няма проблем приемам и критика все пак никой не е длъжен да харесва всичко Благодаря за искреността
  • pеpilota радвам се,че ти харесва

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...