Вие вярвайте... А аз ще знам
***
Нима помислихте,че не изгрява
във мен ранима любовта...
че само гняв и жлъч пресява
калената до лудост самота?
Нима решихте, че не съм успяла
да срина всеки болен страх?
От замаскирани приятелства презряла...
окапах в болката, че тяхна бях...
Че само чуждо щастие рисувах...
и в техни пътища мечти посях...
А за крилете си безмълвно боледувах,
че времето не стигаше за тях...
До онзи миг, когато смъртоностно,
в очите ми се вряза всеки нож,
ранявал ме с лъжи победоностно,
а от крилата ми източвал мощ...
Презрях и себе си... и тетивата,
която аз им подарих с любов...
С омразата си заразих душата,
за да не бъде плячка в нечий лов...
Но не можах... кълна се!... твърде силна
от болката... си забраних смъртта...
От пепелта изрових се стихийна...
омразата зазидах с любовта...
За бога! Всеки път е трънен...
а всеки плевел е стрела...
Но вече знам, че даже стръмен
е мой... и ще го извървя...
По дяволите! Всеки камък
до кръв дори да ме боде...
от него ще избухна в пламък...
за всеки звяр ще съм море...
Защото мощна безнадеждност...
и смъртна злоба... не успя...
да погребе душа летежна...
дори белязана с греха...
А няма друга... толкоз грешна...
и толкоз свята... тъй сама...
Надеждата е вечно днешна...
и вяра всеки ден бера...
Но вие вярвайте... че не изгрява...
след толкоз болки Любовта...
А аз ще знам, че тя ни дава...
и раните... и живата земя...
Нима помислихте,че не изгрява
във мен ранима любовта...
че само гняв и жлъч пресява
калената до лудост самота?
Нима решихте, че не съм успяла
да срина всеки болен страх?
От замаскирани приятелства презряла...
окапах в болката, че тяхна бях...
Че само чуждо щастие рисувах...
и в техни пътища мечти посях...
А за крилете си безмълвно боледувах,
че времето не стигаше за тях...
До онзи миг, когато смъртоностно,
в очите ми се вряза всеки нож,
ранявал ме с лъжи победоностно,
а от крилата ми източвал мощ...
Презрях и себе си... и тетивата,
която аз им подарих с любов...
С омразата си заразих душата,
за да не бъде плячка в нечий лов...
Но не можах... кълна се!... твърде силна
от болката... си забраних смъртта...
От пепелта изрових се стихийна...
омразата зазидах с любовта...
За бога! Всеки път е трънен...
а всеки плевел е стрела...
Но вече знам, че даже стръмен
е мой... и ще го извървя...
По дяволите! Всеки камък
до кръв дори да ме боде...
от него ще избухна в пламък...
за всеки звяр ще съм море...
Защото мощна безнадеждност...
и смъртна злоба... не успя...
да погребе душа летежна...
дори белязана с греха...
А няма друга... толкоз грешна...
и толкоз свята... тъй сама...
Надеждата е вечно днешна...
и вяра всеки ден бера...
Но вие вярвайте... че не изгрява...
след толкоз болки Любовта...
А аз ще знам, че тя ни дава...
и раните... и живата земя...
© Арлина All rights reserved.
