Гошето1 (Георги Георгиев) Гошето1 (Георги Георгиев)
82
Apr 22, 2009, 12:25 AM

Виещите вълци

  Poetry
973 0 4

            От песните на виещите вълци
            кръвта ми се смразяваше преди
            и всички сочиха ме с пръсти:
            „Онзи, с невъзможните мечти. ”


            В мен бушуваха потоци,
            толкова въпроси бях задал,
            нозете ми охлузени и боси,
            обичта на никого продал.


            Бродех в моите копнежи,
            свежи, като морски бриз,
            живот ми вдъхваха, надежди,
            мислите ме викаха на бис.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0