Гошето1 (Георги Георгиев) Гошето1 (Георги Георгиев)
82
Apr 22, 2009, 12:25 AM

Виещите вълци

  Poetry
980 0 4

            От песните на виещите вълци
            кръвта ми се смразяваше преди
            и всички сочиха ме с пръсти:
            „Онзи, с невъзможните мечти. ”


            В мен бушуваха потоци,
            толкова въпроси бях задал,
            нозете ми охлузени и боси,
            обичта на никого продал.


            Бродех в моите копнежи,
            свежи, като морски бриз,
            живот ми вдъхваха, надежди,
            мислите ме викаха на бис.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0