22.04.2009 г., 0:25

Виещите вълци

978 0 4

            От песните на виещите вълци
            кръвта ми се смразяваше преди
            и всички сочиха ме с пръсти:
            „Онзи, с невъзможните мечти. ”


            В мен бушуваха потоци,
            толкова въпроси бях задал,
            нозете ми охлузени и боси,
            обичта на никого продал.


            Бродех в моите копнежи,
            свежи, като морски бриз,
            живот ми вдъхваха, надежди,
            мислите ме викаха на бис.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...