Виж, човече…
Виж, човече…
Колко си малък се взри!
И колко много лошите са вече,
a колко, колко малко са добри!
Виж, човече…
Аз не мога с думи да те променя…
Късно, знам е вече -
греховете с чистота да заменя!
Пък и коя ли съм аз -
зряща прашинка в големия, сляп свят,
обичаща всяка мила картинка,
тъй както всеки свой брат!
Виж, човече…
Собствената болка усети!
Дали за радостта е късно вече,
щом все още имаме мечти?
Виж, човече…
Към небето погледни!
И ми кажи - повярва ли ми вече?
Добро или зло се иска от теб - отгатни!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
