May 30, 2008, 7:34 AM

Виждам те...

  Poetry » Love
1.4K 0 11

         Виждам те...

 

Поглеждам през прозореца в мрака.

Виждам те...

Но знам, че е илюзия голяма.

Сън ли си или видение? Кажи...

Виждам те...

Това е сянката на влака...

Само миг прегърната от теб да бях...

Отдалечаваш се от мене

с всеки следващ миг...

Хора всякакви минават.

Качват се и отминават...

Дали ще се кача на влака?

Виждам те...

Подари ми времето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво...дано да спре на желаната спирка този влак!
  • Много е хубаво!
  • виждам те- поздрав
  • Много близко се оказахме двете с теб благодарение на твоя стих. Много ми хареса и много ми въздейства, защото знам какво е да "виждам" обичан от мен човек - навсякъде и никъде...
    Беше страшно...
    И аз исках времето... за мен и за нея - моята дъщеря...
    Благодаря ти, просълзи ме!!!
  • Подари ми времето...


    ех,ако можеше...
    чудесен стих,Дани!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...