Виждаш ли как...

Небето безмилостно гасне звезди,

изстрадало лее с шепи сълзи.

Слънцето как плахо пробужда лъчи,

в стаята нежно рисува цветя по стени.

Чуваш ли…

Петелът как дере гърло в далечини,   

отчето блъска камбаната в ранни зори.

Сърцето ми как тупти…

Виждаш ли как...

Вятърът играе си с листата на смокините.

Тревите изчервяват се от твоето докосване.

Морето крещи със звуците на гларуси.

Чуваш ли...

Будилникът как стрелките тихо реди.

Леглото простъргва по пода с дъски.

Любов ли е…

Две души как се гонят във времето.

Надушваш ли...

Аромата на кафе, препечени филийки, ягоди и сирене.