Виждаш ли как...
Виждаш ли как...
Небето безмилостно гасне звезди,
изстрадало лее с шепи сълзи.
Слънцето как плахо пробужда лъчи,
в стаята нежно рисува цветя по стени.
Чуваш ли…
Петелът как дере гърло в далечини,
отчето блъска камбаната в ранни зори.
Сърцето ми как тупти…
Виждаш ли как...
Вятърът играе си с листата на смокините.
Тревите изчервяват се от твоето докосване.
Морето крещи със звуците на гларуси.
Чуваш ли...
Будилникът как стрелките тихо реди.
Леглото простъргва по пода с дъски.
Любов ли е…
Две души как се гонят във времето.
Надушваш ли...
Аромата на кафе, препечени филийки, ягоди и сирене.
© Галина All rights reserved.
