Вик
Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота.
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта.
Оная тръпнещата, изгарящата,
огнена любов, която ме плени.
Млад си ти и не ти е известно
внезапно чувство, непознато, горещо.
А може би те обичам, детето в мене силно ридае,
а мисълта се рее.
Любов силна и изгаряща,
но истинска,
от умора премаляла.
Вик и очакване.
Стон и проплакване.
Аз те чакам, а ти се върни.
Грешната аз, осъдена на бавна смърт.
Оскъден живот,
няма те,
радостта изчезна.
Вик и спомен, надежда, очакване и вяра
и толкова много любов...
© Йонка Янкова All rights reserved.
