May 28, 2007, 9:42 AM

Вик на жена

  Poetry
1.1K 0 2

Кой има право на това,
да ми отнеме любовта?
Нима имаш право ти
да ми отнемеш всичките мечти?
Колко струва, кажи!
И годините ми върни!
Ти живота ми разби...
Господи, умирам! Помогни!
Вик на жена се чува в нощта,
помогнете й... тя е сама.
Кой я рани така?
Кой й ограби душата?
...Настъпва отново деня,
никой не помни коя бе тя.
Изправям се и повдигам глава:
по дяволите, болката,
заради теб ще продължа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...