Вик отчаян, спомен тих
576
0
1
Къщи-гробници, празни и пусти,
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели,
прашни улици, оголели дървета,
птици прелетни… откъде ли…
хора бързащи, а незаети!
Сякаш времето тук е спряло,
уж е спряло, а не съвсем;
всичко тъжно е остаряло,
отдавна вече спи за подем!
Къщи-призраци, някога весели,
притежавали живот и дух,
пред разруха стрехи надвесили,
и е тъжно, самотно тук!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
