кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Nov 29, 2005, 9:03 PM

ВИНА 

  Poetry
824 0 2
Умираме по малко всеки ден.
Но ако моят лист остане празен,
стотици атоми умират в мен
и чувствам се виновен и премазан.
Умира стих и мисъл, и любов,
преди да се родят, да заживеят.
И обеднява този свят суров.
Това, донейде, се дължи на мене.
1996 г.
Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Random works
: ??:??