Jul 9, 2007, 10:09 AM

Вина

  Poetry
781 0 2
Обич ранена в мене кърви.
Ти любовта ми изпепели.
Очите бадемови все те зовяха
и непрестанно се взираха в мрака

Сърцето умиращо ти погледни,
то вика от болка: "Ела!","Остани!"
Защо ли повярвах на твоите лъжи?
Сърцето отново ми каза: "Сгреши!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пжжжж Сооооо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...