Jul 9, 2007, 10:09 AM

Вина

Poetry

777 0 2

Обич ранена в мене кърви.
Ти любовта ми изпепели.
Очите бадемови все те зовяха
и непрестанно се взираха в мрака

Сърцето умиращо ти погледни,
то вика от болка: "Ела!","Остани!"
Защо ли повярвах на твоите лъжи?
Сърцето отново ми каза: "Сгреши!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Непознат (Непознат Непознат)

азис как не го е запял още?

2007-12-24T10:57:30+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Много е хубаво браво

2007-12-18T16:18:43+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0