Връщам се бясна, съсипана
без ясна мисъл, с крещяща душа
Уж виждам, а сякаш съм в нищото,
ям все безсолни, безвкусни неща.
След този ад аз чакам нощта -
да приеме безкористно мойта вина,
да ме накаже със страшни кошмари
и да ме прониже със свойте кинжали.
Събуждам се в утрото - пречистена, нова,
готова да поема свойта вина.
И знам, че дори и да падна, ще мога
да се преродя от пепелта.
© Вили All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
