Връщам се бясна, съсипана
без ясна мисъл, с крещяща душа
Уж виждам, а сякаш съм в нищото,
ям все безсолни, безвкусни неща.
След този ад аз чакам нощта -
да приеме безкористно мойта вина,
да ме накаже със страшни кошмари
и да ме прониже със свойте кинжали.
Събуждам се в утрото - пречистена, нова,
готова да поема свойта вина.
И знам, че дори и да падна, ще мога
да се преродя от пепелта.
© Вили All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
