Връщам се бясна, съсипана
без ясна мисъл, с крещяща душа
Уж виждам, а сякаш съм в нищото,
ям все безсолни, безвкусни неща.
След този ад аз чакам нощта -
да приеме безкористно мойта вина,
да ме накаже със страшни кошмари
и да ме прониже със свойте кинжали.
Събуждам се в утрото - пречистена, нова,
готова да поема свойта вина.
И знам, че дори и да падна, ще мога
да се преродя от пепелта.
© Вили All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
