Болка и сълзи прикриваш с твоята усмивка,

но уви аз виждам истинската ти.

Де да можеше да взема твоята тъга,

де да можеше сълзите ти мои да станат,

де да можеше мойто сърце да гори.

О, то гори,

гори като те гледа как, с усмивка, плачеш над таз пуста празнота.

Пуста празнота, която имаш за мечта.

Вървиш след нея, но не осъзнаваш, че назад те връща тя.

Ти не виждаш ли, че аз стоя до тебе

не виждаш ли, че всяка нощ горя?

Не!

Гледаш само там в безкрая

и празната мечта преследваш ти.

Но не бой се, аз съм тук зад теб, където винаги съм бил.

Ще горя на вместо тебе и усмивката ти ще крепя.