Jan 23, 2007, 8:23 PM
Винаги ще нося в паметта си
Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич
и надеждата на утринта,
и звъна на стадото по пътя,
прах златист оставило пред мен.
Винаги ще нося в паметта си
онзи средноюнски странен ден -
като слама суха ти запали
огън в мен, до днес неугасен.
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич
и надеждата на утринта,
и звъна на стадото по пътя,
прах златист оставило пред мен.
Винаги ще нося в паметта си
онзи средноюнски странен ден -
като слама суха ти запали
огън в мен, до днес неугасен.
© Листопад All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
КРАСИВ СТИХ!
-
Огнен стих, браво.
Поздрав и усмивка. -
Чудесно е!!! Поздрави!!!
-
И този стих много ми хареса.
Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
онзи средноюнски странен ден -
като слама суха ти запали
огън в мен, до днес неугасен."
Може и по-добре, но засега това не е малко!