Листопад (Листопад)

Къщите 🇧🇬

Стареят къщите, облегнати една на друга,
когато никой в този град на друг не се обляга.
Самотна, нощем сянката ми скрива се от мене
и заживява в техните комини,
а аз оставам с декемврийска вечер като тая - ...

Листопад

Poetry » Landscape

2007-11-13T19:21:58+02:00 1.6K 5

Пази сърцето си... 🇧🇬

“Пази сърцето си от лунните лъчи” –
лалето каза ми и чашката затвори.
“Спусни към полунощ във къщи всички щори” –
извика облакът – ала защо – мълчи.
Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! – ...

Листопад

Poetry

2007-05-04T13:25:52+03:00 1.6K 6

Среднощ 🇧🇬

среднощ
и в този час
се втурват пръстите ми
по страници изписани
които шумолят ...

Листопад

Poetry

2007-03-31T13:30:28+03:00 1.2K 7

Слизам по стълбите 🇧🇬

слизам по стълбите
все по-надолу
със неуверени
мънички стъпки
те са началото ...

Листопад

Poetry

2007-03-30T19:20:55+03:00 1.2K 4

Двама 🇧🇬

Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...

Листопад

Essays

2007-03-12T19:13:05+02:00 2.3K 1

Винаги ще нося в паметта си 🇧🇬

Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич ...

Листопад

Poetry

2007-01-23T20:23:57+02:00 1.4K 5

Безразличие 🇧🇬

Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг ...

Листопад

Poetry

2007-01-23T20:23:10+02:00 1.4K 3

Вълнува се под кървав залез... 🇧🇬

Вълнува се под кървав залез
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен. ...

Листопад

Poetry

2007-01-21T16:29:08+02:00 1.1K 8

Като от медна чаша любовта изтече 🇧🇬

Обичах пламналите облаци в небето, върбата, сведена тъй скръбно над водите; обичах през ноември и брега, където опиваше ме в звуци хорът на вълните. Обичах тебе безнадеждно и неволно, откривах те във всичко най-красиво, мили. И зазвъня като камбана моят дух, но в живота дните ни и зло са отредили. И ...

Листопад

Poetry

2007-01-21T16:28:10+02:00 1.5K 7

О, как красиво е пристанището 🇧🇬

О, как красиво е пристанището
със тези облаци, криле на гълъб,
които всеки миг ще заридаят!
А пясъкът попива всяка ласка
на ледното море необуздано, ...

Листопад

Poetry

2007-01-20T00:30:39+02:00 1.3K 5

Вали 🇧🇬

Вали, вали,
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен, ...

Листопад

Poetry

2007-01-20T00:11:33+02:00 1.2K 2

Южен град 🇧🇬

Да бъде хладна утрин, да е непрогледно тъмно,
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято ...

Листопад

Poetry

2006-12-09T09:38:25+02:00 999 2

По пладне, там, над пътя 🇧🇬

Един денят за нас е.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш. ...

Листопад

Poetry

2006-12-01T23:44:30+02:00 1.2K 2