Вината на сърцето

Poetry » Love

692 0 1

Вината на сърцето

Страниш ти от мене.
За теб съм нежелано бреме.
Влюбих се в погрешно време,
вината кой ли ще поеме?

Сърцето разбито е във мене,
каза, че аз съм най-тежкото ти бреме.
Любов чиста, ала не на време
ударите на гнева ти ще поеме.

Изкуплението ще е от мене -
любовта ми - най-горчивото ти бреме,
любовта с изтичащото време,
сърцето мое вината ще поеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tedka92sd (Теодора Делиева)

Сърцето мое вината ще поеме! Не се обвинявай в и за всичко... Щом е било писано да е така, значи така е трябвало да стане! Хареса ми.

2013-08-16T12:07:39+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0