Вината ми е там, че се надявах,
че вярвах в любовта.
За нея всичко давах,
но оказа се лъжа.
Всичко трае точно три години,
първата вървеше като по вода.
Втората започна да ни мъчи,
а третата вледени нашите сърца.
Разбира се, че още го обичам,
и той не крие своята тъга.
Вярвахме искрено и не отричам,
че може би вината ни е там.
© Мария Величкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
