Jun 14, 2009, 6:19 PM

Вини

Poetry » Love

1K 0 7

Пак сам на пътя прашен,
прах като теб и мен,
но вече не съм уплашен
и няма да съм уморен.

Летят лица, зад мен остават,
претърсвам още тебе в тях,
а за душата ми наддават
и трупат ми се грях след грях.

Звезди в очите ми изгряват,
залязват там безброй луни,
въпроси плът раздират, издълбават:
Ще бъдем ли? Ще Сме ли Аз и Ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Бъдете!

2009-06-18T13:12:59+03:00
marin4 (Марин Ташков)

Невероятно слабо произведения.
В първия куплет човек се затруднява да разбере, дали "прах" е съществително, или първо лице единствено чилсо на глагола "пера".
Не става ясно, от какво е бил уплашен и уморен авторът и у читателя се затвърждава чувство на обърканост.
Използването на глагола "претърсвам" във втория куплет е не на място, защото под "претърсвам" се разбира "обискирам"...
Не става много ясно и кой наддава за душата авторска и какви грехове и по каква причина му се трупат.
Третият куплет е просто тривиален и човек има усещането, че някъде го е чел...

2009-06-16T00:00:28+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

2 в 1!

2009-06-15T08:44:07+03:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Бъдете!
Поздрав!

2009-06-15T00:37:39+03:00
Стелия (Калина Игнатова)

След поставен по този начин въпрос, отговорът може да бъде само положителен. Бъдете! Прекрасен стих.

2009-06-14T22:11:10+03:00