Пак сам на пътя прашен,
прах като теб и мен,
но вече не съм уплашен
и няма да съм уморен.
Летят лица, зад мен остават,
претърсвам още тебе в тях,
а за душата ми наддават
и трупат ми се грях след грях.
Звезди в очите ми изгряват,
залязват там безброй луни,
въпроси плът раздират, издълбават:
Ще бъдем ли? Ще Сме ли Аз и Ти?
© Никодим Сертов All rights reserved.