Sep 2, 2005, 8:51 PM

Вино

  Poetry
1.3K 0 2
Колно горчи пелина
из полята зелени,
удавят ли го във вино-
и вкусът му се сменя.

Става виното дъхаво,
а пелинът се вслажда,
нечии устни изпръхнали
го попиват със жажда.

Казваш ми,че си дръпната,
а пък аз-недодялан,
смесихме се-изтръпнахме
в светове недопалени.

Ти си моето вино,
в теб,горчив,се потапям,
пак се сливаме силно,
ласкаво непохватни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...