MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Feb 5, 2007, 9:57 AM

Вино поднесе - аз отпих 

  Poetry
620 0 4


 

Вино поднесе - аз отпих

и още даже ти поисках,

а жаждата от тебе не прикрих

и смело чашата притисках.

Преди това се чувствах изнурен,

нападан често от тъгата -

сега небесен дар в мен

е вино руйно от жената,

превърнала се в мила жрица,

защото всяка нова глътка

я прави да е хубавица,

с бликащ порив за прегръдка.

 

Не искам власт, не искам слава –

владея с Ева аз света,

защото хубостта остава

с нежна топлинка от радостта,

но щом дарена е от нея,

чрез пламенната й целувка,

от която тихо пламенея

за топли нежности в милувка,

а чашата с вино дори

не може като нея друга

любов у мен да разгори -

ще взема Ева за съпруга.

 

Виното носи ми омая

и в черна нощ, във тишина -

разтворени врати на рая,

блестят в чиста ведрина,

а мрачината, непрогледна

е така за двамата желана,

казвам: ти си моя, ненагледна,

влюбена и тъй разбрана,

а пък ангелското ми перо

на влюбен в тебе чародей,

пише на сърцето ти добро

името на милия Мойсей.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??