Вино поднесе - аз отпих
Вино поднесе - аз отпих
и още даже ти поисках,
а жаждата от тебе не прикрих
и смело чашата притисках.
Преди това се чувствах изнурен,
нападан често от тъгата -
сега небесен дар в мен
е вино руйно от жената,
превърнала се в мила жрица,
защото всяка нова глътка
я прави да е хубавица,
с бликащ порив за прегръдка.
Не искам власт, не искам слава –
владея с Ева аз света,
защото хубостта остава
с нежна топлинка от радостта,
но щом дарена е от нея,
чрез пламенната й целувка,
от която тихо пламенея
за топли нежности в милувка,
а чашата с вино дори
не може като нея друга
любов у мен да разгори -
ще взема Ева за съпруга.
Виното носи ми омая
и в черна нощ, във тишина -
разтворени врати на рая,
блестят в чиста ведрина,
а мрачината, непрогледна
е така за двамата желана,
казвам: ти си моя, ненагледна,
влюбена и тъй разбрана,
а пък ангелското ми перо
на влюбен в тебе чародей,
пише на сърцето ти добро
името на милия Мойсей.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Идилия.
