Dec 23, 2016, 9:53 PM

Виновна

  Poetry » Love
897 1 2

Знаеш ли - виновна съм, 

виновна в любов, в наивност,

виновна във вярност, в вяра,

в хората, в теб, в обич без всякаква

пощада и безкрайност.

 

Виновна съм, знаеш, знам,

но ме оставяш, 

страдаща във виновността ми, 

без дума, звук, отглас, 

крайна невярност в мен.

 

Изгарям в желание, 

твоите тъмни, топли очи да изплувам, 

от край до край - да потъна, 

да дишам от теб, за теб

 

Не искам да обичам,

не теб, не нас, не твоите тъмни очи.

Никога, не, не и сега, не после.

Стига, няма да дам, 

сега аз не обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...