Сърцето ми за кой ли път ме съди
и битката със него е загубена...
До края на живота си ще бъда
виновна за това, че в теб съм влюбена...
Виновна съм, че другите след теб
така и не успях да заобичам.
Виновна съм, че в моето сърце
докрай останах твоето момиче...
Опитвах, но така и не успях
да срещна друга обич по-съдбовна.
Обичах само теб! Това е грях!
Осъдена съм до живот! Виновна!..
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
