Виновна ли съм?
Виновна ли съм, че така се случи,
че само твоят поглед утолява,
без теб да съм, така не се научих,
а винаги без тебе съм живяла...
Виновна ли съм, че дори гласът ти
в мен пожари страшни разгорява,
и винаги частица във ума ми
единствено за тебе си остава...
Виновна ли съм, че ей тук, отляво,
усещам празнина и тиха болка,
че с всяка своя клетка съм желала
да изгоря веднъж в твоя огън...
Виновна ли съм, че така те искам,
дори сега, след толкова години...
Виновници да търсим - няма смисъл,
навярно без вина виновни има...
© Светла All rights reserved.
