Dec 16, 2017, 6:32 PM

Винтчета

Poetry

533 2 3

Изглеждаше ми недостижим...
Искаш да говоря, заплача ли...
Развивах се с име...
Мълчах до палача си
залеза
и разбягах въздишките
до една рисунка на пламъче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

Браво, Йоана! Браво!

2017-12-17T11:49:30+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Малцина са, които умеят да видят с въздишките тази рисунка на пламъче, премахвайки излишното от палача-залез. Ти си една от тях, Йоана! Възхищение от умението ти!

2017-12-16T22:03:12+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Това е Йоана! Това е!

2017-12-16T21:46:17+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0