Винтонарязано...
За тебе най-красивите си думи
изтръгнах най-дълбоко от сърцето.
С вкуса на най-големите безумия
готова бях да го разцепя...
От теб най-зверски ме боля. Със писъци
се пръсна съществото ми на части...
Плътта ми бавно скъса се на ивици,
изгубвайки душата ми в пространството...
Свирепа влага се пропива през клепачите,
разяжда киселинно мойте ретини.
Припуква челюстта ми! О, не плача.
Душат безмълвно болката ръцете ми.
Усилие убийствено. Безмилостно!
Надвиснало! Насилствено! Безсилна съм...
Разголена, във своето незнание,
фронтално блъснах твойто порицание.
Със трясък сгромолясах се в очите ти,
а ти като глухарче ме отвя
по дяволите! Там ме запокити
на снизхождението ти хладната ръка.
За тебе най-болезнените рани
готова бях до край да прокървя
и най-убийствените разстояния
готова бях за теб да извървя.
От тебе най-красивите сияния
се спускаха над моята земя,
докато най-изтънчените изтезания
винтонарязваха душата ми с вина.
И нямам повече какво да кажа...
И не остана със какво да ме измъчиш.
Като археолог ме изчегъртай от паважа
и събери ме за да ме "изучиш"...
© Цвети Пеева All rights reserved.
