Мъгла виолетова
към река се приплъзва,
сред тишина виолетова
на пръсти пристъпва.
Виолетови звуци
на талази прииждат,
виолетови мълнии
в пазвите крият.
Искри виолетови
към небето прехвръкват,
пожар виолетов
във тихото лумва.
Ядро виолетово
от него се пръсва,
виолетови пламъци
с небето флиртуват.
Пъстроперият феникс
с любов
простора изпълва.
© Ласка Александрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
