Мъгла виолетова
към река се приплъзва,
сред тишина виолетова
на пръсти пристъпва.
Виолетови звуци
на талази прииждат,
виолетови мълнии
в пазвите крият.
Искри виолетови
към небето прехвръкват,
пожар виолетов
във тихото лумва.
Ядро виолетово
от него се пръсва,
виолетови пламъци
с небето флиртуват.
Пъстроперият феникс
с любов
простора изпълва.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
