Виртуален джихад
Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей -
Звезди, сърца... от пиксели обаче...
Далеч остана древният Орфей
разказващ притчите си даже без петаче...
Но рейтингът не се гради от нули!
(Какво, че всъщност кула е от слама?...)
И анонимни рибки с апетита на акули
воюват в чашата на личната си драма....
Броят се прочити и коментари,
тъй както сричките в поредния шедьовър.
Души вселяват се в бездушни аватари
и стене Музата на смъртния си одър...
А нейните обичащи я (уж) деца
редовно изнасилват я със вдъхновение,
докато казват, че духът е над плътта,
но гледат чуждото със алчност и презрение...
Сравнят не творби, а гласове безгласни,
броят звезди, но не в небето, не!
Успехът чужд смирението им дразни,
но храни в тях и гладни бесове.
Тъй времето се ниже, като стих
останал непрочетен в свойта мъдрост,
отдавна победен на поетичния тепих
от дребнотемие, от слепота и глупост.
*****
Борбата е жестока, до откат,
във виртуалите на бойните полета,
в които словото куршум е и снаряд,
а гибел сеят даже... и поети...
08.06.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
)
