Виртуален куршум
Виртуален куршум
Колко пъти трябваше да го премислям:
Дали? Ако засече... ако не стане...?
После викам си – какво пък се замислям
и да не стане – все декиш ще хване.
Този, онзи, ще се поразтичат -
сума ти догадки ще изричат.
Може, даже да им домилее малко
“Горката, колко жалко!”
Но животът много станал е техничен
Е, отдавна той си е съвсем циничен
Сигур... има и куршуми виртуални -
веч е пълно с джаджи всякакви, банални.
Пуснах си куршума ей тъй - виртуално
пробно – кой ще зареве евентуално
И да знаете, как само ми олекна в миг -
сякаш инжектираха ми наркотик.
То се запревивах в чуден кикот.
И мъжа ми се засмя – “дръвникот”
Не посегна даже да ме спре
вика – е, то без туй все нявга ще се мре.
Самоубийството ми беше виртуално
Извърших го изцяло ритуално
и нека не звучи тъй тривиално,
но умряла почти съм официално.
Само дето глас нашепва “няма време
някой трябва хляб да вземе,
че си мъртва кой му дреме -
все умираш ненавреме“.
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
