Виртуален свят
Виртуални любови, виртуални съдби,
виртуално обичат се,
споделят виртуални мечти.
Виртуални целувки, виртуални очи
и профили празни,
пълни с фалш и лъжи.
Виртуални усмивки, виртуални лица,
виртуален ли стана целия свят?
Сякаш забравихме реалните дни
и, че бяхме щастливи, умни, добри.
Помни ли някой как от преди
сме се скитали заедно до ранни зори?
Как приятел на другия подава ръка?
Истинска беше прегръдката,
сърдечна, добра.
Как от смях очите се пълнят със сълзи
и на маса говорехме в безгрижните дни.
Любовните думи се шептяха в нощта,
Целувките бяха истински - уста във уста.
"Наздраве" си казвахме с чаши в ръка,
вместо да пишем в чата това,
от очите ни грееха ясни звезди,
не гледахме екран с празни души.
Ех, как ми липсват страхотните дни,
когато живеехме с реални мечти
и вместо във виртуален и измислен чат,
нека да живеем в реалния свят.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
