Виртуална любов
Сред цифри, буквички и фрази
губим се от залеза до здрач,
"любим" наричаш, който днес те мрази –
с чувствата нелеп играч.
През всички кабели и жици
разкриваш своята душа,
а зрънцето, посято във сърцето,
прогонва шести ден съня.
За чувства ти гадаеш,
сякаш жива са вода,
"обича ли ме" пак се маеш
и пак си будна през нощта.
Месец, два, минава зима
и ето – идва пролетта,
но пролет идва за мнозина
не и в твоята душа.
Онзи принц с бутони, с мишка
като Дон Кихот отмина,
в кули пясъчни с въздишка
той жестоко те зазида.
И сред цифри, и сред букви
ти загуби себе си вовек,
вечно ще го търсиш с всяка буква
този виртуален человек.
© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.
