Нима е възможно някде да съществуваш?
Лице за мене нямаш в този свят.
Звездите пак към мен се приближават
и ми шептят с твоя глас.
Притихвам и дъхът в гърдите спира,
луната ме поглежда с твоите очи,
незряща взирам се, ще те достигна -
не с поглед и ръка, а с моите мечти.
През косите преминава топъл вятър -
разбрах, на ласката ти носи нежността,
с искрица пали пламък
и като свещ сега горя. ...