Виртуално
Нима е възможно някде да съществуваш?
Лице за мене нямаш в този свят.
Звездите пак към мен се приближават
и ми шептят с твоя глас.
Притихвам и дъхът в гърдите спира,
луната ме поглежда с твоите очи,
незряща взирам се, ще те достигна -
не с поглед и ръка, а с моите мечти.
През косите преминава топъл вятър -
разбрах, на ласката ти носи нежността,
с искрица пали пламък
и като свещ сега горя.
Ще се претопя с восъка
и втвърдените желания,
ще събера с треперещи ръце,
надеждата ще съхраня в душата си,
посипана с парченца лед.
Ще се усмихна на света,
ще бъда пролетно ухание,
ще бъда слънчев лъч, докоснал твоя ден,
ще бъда песента на птиците,
но в тайнствено мълчание,
ще посрещна утрото без теб.
Лице за мене нямаш в този свят.
Звездите пак към мен се приближават
и ми шептят с твоя глас.
Притихвам и дъхът в гърдите спира,
луната ме поглежда с твоите очи,
незряща взирам се, ще те достигна -
не с поглед и ръка, а с моите мечти.
През косите преминава топъл вятър -
разбрах, на ласката ти носи нежността,
с искрица пали пламък
и като свещ сега горя.
Ще се претопя с восъка
и втвърдените желания,
ще събера с треперещи ръце,
надеждата ще съхраня в душата си,
посипана с парченца лед.
Ще се усмихна на света,
ще бъда пролетно ухание,
ще бъда слънчев лъч, докоснал твоя ден,
ще бъда песента на птиците,
но в тайнствено мълчание,
ще посрещна утрото без теб.
© Нуша Станчева All rights reserved.
