Илюзия, мечта и вдъхновение…
Потъвам в нереалността
на някакви лъжи, съмнения…
виртуална изкривеност и тъга,
самозаблуждение, така желано,
неистинно, фалшиво чувство,
но твърде дълго чакано.
Прегръщам го, възпявам го изкусно.
Дори да знам, че е измислица,
че реалността е друга в истинския свят,
аз искам да остана във матрицата
на моята любов и страст.
© Счетоводител Храбър All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
