Илюзия, мечта и вдъхновение…
Потъвам в нереалността
на някакви лъжи, съмнения…
виртуална изкривеност и тъга,
самозаблуждение, така желано,
неистинно, фалшиво чувство,
но твърде дълго чакано.
Прегръщам го, възпявам го изкусно.
Дори да знам, че е измислица,
че реалността е друга в истинския свят,
аз искам да остана във матрицата
на моята любов и страст.