Oct 8, 2011, 6:46 PM

Висините

  Poetry » Other
833 0 0

Вижте там - във висините.

Туй е птица, изтребител?

нещо мамят ме очите -

леле - божият спасител?

 

Чакай, имаше опашка -

синьо-бяла със сирена.

Май-добрата Пепеляшка

се завръща опетнена.

 

Чакай, чакай, ще позная!

Нито дама е, месия.

Беше храбър полицая,

дето гони голфаджия.

 

Тъй човекът ще открива

нови граници големи.

Яки скорости развива,

без небето да го смели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...