Вкусове

Вкусовете разни от храните (на живота) значение и ефект различно имат.

Радостта е нещо от наслада-удоволствие повече.

Радостта, освен пълнота и удовлетворение.

На незнайни "светове" врати отваря!!

Радостта врати съдържа, устрем тя твори.

От търпението тя произтича, от волята.

Радостта на слънцето принадлежи.

Копривата люта, чушлетата люти, тръните и трънчетата нужни ли са те?

Нужни са! Те за на живота делото напомнят!

Казват път трънлив - копривата пАри, кръв малко тръните пускат.

Но как отровите на организма, на психиката ний да намалим - да ограничим?

Пътеките си чисти да направим как?

От тръните по пътеките природни да се боим не бива!

Тръните, копривата, те са за ръцете - лютото.

Те са на Слънцето, на Хорс на Ра - представители на земята!

Отровите, съществата малки вредоносни, смъртоносни се побеждават с лютото, с горчивото!

Тютюнът смолоносен-вреден уж - тях ги бори.

Защо отрови и същества отрово-носни - рибки, змии, други - най-много на Екватора ги има?

Слънцето ги твори, но пак слънцето чрез храните люти и горчиви ги ограничава.

Търпението от тук се ражда.

Значи "лошото" още по-лошото владее.

Ето защо са нужни горчивото и лютото.

За да има човек воля с препятствията жизнени да справя се.

Не може с юмрук пирон да изправиш.

Горчивото и лютото за "пирона" тоз чук са!

Радостта се от много съставки твори.

А сладкото какво е - то е на плодовете узрели пак слъчевия вкус.

То е любовта прехвалена, и с право.

Любовта е на къщата на сградата стените и прозорците красиви.

Но преди това, преди стени, прозорци и живот в сградата тази да има - камъните и бетона на горчиво-люто нужни са били.

Така и вкусът Сладък място има тук. Той на щастливия живот прилича.

А солта-соленото какво е? Знанието.

Знанието за ума светлина е, тежко му е и на самият ум когато да мисли трябва.

Това пък на вкуса солен върлото нужно е.

Да асимилира, да приложи, знанието да въплати.

А киселото нужно ли е? Киселините веществата хранителни разграждат.

Енергия те освобождават. Тялото с вещества снабдяват.

Киселините се обаче в организма трупат.

И ден един прекрасен във смъртта го пращат.

А смъртта какво е? - ден един зимен и студен.

И киселото нужно е - за живота и смъртта!

До вкусът стъпчив дойдохме.

Той пък мушмулата-дюлите-ябълките райски дълготрайни ароматни прави.

И това е нужно, мушмулите и от студа, снега и зимата не боят се! 

Казваш не обичам люто, лукът кромид обаче при готвенето всяко нужен е.

Храните люти, горчиви, сладки, солени, кисели, стъпчиви нужни са!

За организма цялостен - за тялото, душата и духа.

Всичкото това радостта от живота твори!

Не искаме нещо - да, но и да не искаш да трябва може.

За да се промъкне човекът през живота.

И смъртта временно-зимна, успешно да посрещне.

Да се до боговете той приближи, и бог дори да стане може!

Слава на Велес! И ура - в името на Слънцето да кажем.

Лесничея